Един от малкото начини наистина да останем...

... Раздялата с приятелите и пътищата къса по малко от нас и го разпръсква над земята, по която сме стъпвали, и оставя частица в сърцата на най-близките ни. А в нас остава една малка, вечно наболяваща раничка. Завинаги. Докато времето ни разпръсне навсякъде, докъдето сърцата са ни завели.