В светлината на думите

Всички живеем.
Сред нас обаче има някои благословени с дарбата да забелязват и тълкуват какво им се случва. А има и още по-благословени (като автора на този пътепис), които търсят и намират най-точните думи за забелязаното и разтълкуваното.
Те щедро споделят с нас тези думи - и така и ние забелязваме, и ние тълкуваме, и сякаш ставаме някак си повече живи.
Приятно четене!


От издателите

За автора

Трудно е да се пише за човек като Пацо. Научени от живота да бъдем изобретателни (някои казват - мързеливи), по-лесно е да оставим това на образите. Тук е може би мястото за няколко от дузините рисунки и скици, които Пацо имаше навика да драска върху гърбовете на тетрадки, на откъснати парчета от страници и дори върху остатъци от автобусни билетчета по време на часовете в АЕГ - Русе. Като другарче по чин аз бях длъжен да поема ролята на първия колекционер и както се вижда тук запазих поне някаква част от тези шаржове. Оригиналите не се продават, съжалявам.


Естествено беше Пацовата артистична душа да намери и други изяви извън рисуването, така че за много от нас това че той започна да снима и прописа не беше изненада. Няма да се изненадаме и ако следващата му книга е и с авторови илюстрации - а ла Курт Вонегът. Чакаме!


Горната двустранна рисунка/сувенир е в сравнително малък формат (джобен - дори в съвсем буквален смисъл, тъй като е стояла в много джобове), преживяла е доста, но пък се оказа достатъчно запазена за сканиране и е чудесно въведение към останалите от тази малка "колекция". Enjoy!


Сега да влезе и автора - в костюм заради срещата на випуск 1978 след 30 години. Неочаквано свеж, като се има пред вид че снимката е правена на сутринта след дългата нощ на срещата, и по-точно по времето когато малка част от оцелелите празнуващи обикаляше града в търсене на отворено кафене.
Евгений Лукипудис (Никос)


5 comments:

  1. Potvyrzhdavam, che kakto e dokumentirano po-gore ot sedjashtija po-vljavo ot men togava Patso Petrov, na 14.4.1978 v 12:12 pm tochno taka spjah v chas po ... bez znachenie, vse po neshto e bilo. Koeto na 10.3. syshtata godina v 11:14:40 am v chas po literatura Evgenij tykmo se glaseshe da napravi... Lubomir Parushev

    ReplyDelete
  2. Evgeni, ne moga da poviarvam na ochite si , che si pazil tolkova vreme tezi risunki, prilikata e porazitelna...

    Krassi Kostova

    ReplyDelete
  3. Почивай в мир, приятелю!

    ReplyDelete
  4. Посветих това клипче на Пацо... Съжалявам, че не го познавах по-добре, въпреки че сме живяли в съседство. Странно е да си заминеш, когато природата се съживява.
    http://www.facebook.com/group.php?gid=102513399921

    ReplyDelete
  5. Благодарение на публикацията на Любо Парушев се връщам към Пацо, този малък голям човек, този уникален образ, с който започнахме един от най- вълнуващите етапи в живота си като подгответа в пансиона на Английската... през петте години там съм се догосвала до шаржовете и писанията му, но не съм и подозирала колко надалеч е стигнал, обличайки мислите си с най- точните думи! “Желанието за красота, дори и след продължителна и болезнена бременност, ражда щастие, а омразата и мрачните мисли – мъка и самота.”
    Пацо, велик си!
    Маца от Трявна

    ReplyDelete